Защо Църквата се отнася към либералните тенденции в християнството с недоверие.

Често ни питат нас, православните, като ни упрекват в консерватизъм: "Защо не станете по-отворени за обществото? Защо са тези остарели средновековни норми? Провеждайте богослужението исползвайки  разговорен език! Съкратете  времето на богослуженията и продължителността на постовете! Необходимо е да се привлекат млади хора с помощта на техните субкултури! Би било полезно да преразгледате отношението си към ролята на жените в богослужението..." и така нататък. Обикновено добавят в края на изречението: "като католиците" или "като протестантите".

Именно тези допълнения са основният проблем.

В продължение на почти две хиляди години на Христовата Църква видяхме много общности, отделили се от Нея. Видяхме причините, които са довели до тези разделения, видяхме и последствията от тях и колко, от гледна точка на християнството, мнозина от тези общности са деградирали.

Звучи сурово, но нека погледнем фактите, оставяйки лъжливата толерантност.

Първоначално поради властните претенции на своите предстоятели отпаднала Римската Църква. След това, изразявайки протест против тези претенции и други злоупотреби на Римската Църква, от Рим  се отделили протестантите. Последните не се върнали към чистотата на православното вероучение, а напротив, те се отказали от Свещеното Предание на Църквата, а днес вече в полза на "духа на времето" постепенно се отказват и от истините на Свещеното Писание.

Това, което започваше под красивите лозунги на връщането към евангелската простота още от първия век на християнството, незабележимо премина в толерантност към безспорния грях, а днес в много  протестантски деноминации и на пряко съгласие с греха.

Призивите за толерантност по отношение на грешниците плавно преминаха до толерантност към самия грях.

Затова  чедата на Православната Църква се отнасят с голямо недоверие към всякакви нововъведения, които до голяма степен са взети от отпадналите общности.

Разбира се, не трябва да бъдем фанатици по отношение към второстепените неща, но има неща, които трудно да не ги забележим.

Днес определени кръгове на  Константинополската патриаршия предлагат да се преразгледа въпросът за второбрачието на свещениците, а Константинополският Патриарх говори с тона на Римските папи от епохата на падането на Рим.

На „външните” хора въпросът за властните амбиции на лидерите на Фанар или въпросът за брачния живот на свещениците, може да изглежда не особено важен. Но, оглеждайки се  на историята на Църквата, не можем да не се тревожим. Имено с такива неща е започнало отпадането от Православието.

За съвременото общество консерватизъмът не е в чест. Но все пак е по-добре да сме консерватори, отколкото да отидем по пътя на постепенното отпадане от Църквата. По-добре е да бъдем обвинени в фанатизъм, отколкото в угода на грешния свят, да започнем да се поддаваме на човешките страсти, което малко по- малко ще ни доведе и до пълно съгласие с греха.

Записано от Наталия Горошкова