През последните дни се създава впечатление, че се повтаря историята от миналата година, когато на фона на пандемията и карантината хората се сблъсквали в жестоки словесни баталии, проклинайки един друг.

Би могло да се предположи, че през изминалото време народът (повече става дума за вярващите хора) определи отношението си към произходящите събития и намалил емоциите, но  уви.

Тъкмо се появи информация за редовни карантинни мерки и омразата избухна с нова сила. 

Удивително е, но дори политически разделените хора забравят за вчерашните спорове, за да се обединят със своите опоненти.   Обаче не заради мир и опрощаване, а заради нова омраза, този път вече карантинна или антикарантинна. 

"Ваксъри" и "антиваксъри", "маскъри" и "антимасъри" - всички измислят един срещу друг зли и оскърбителни имена, проклинат и желаят зло. 

В този момент изглежда, че ние се борим за всеобщо благо, вразумяваме глупавите и проповядваме здрав смисъл. Но фактически постъпката ни не е християнска, ние унижаваме нашите брати и сестри, се превъзнасяме над тях, сеем омраза, гняв и злоба.

Християните не правят така. Ако ние смятаме, че братът ни не е прав, трябва меко и ненатрапчиво да го просветим. Ако той не е готов да слуша нашите нравоучения, трябва да го оставим в покой и тихо да се помолим за негово вразумление. Ако между вас избухнала омраза, струва навреме да се прекрати общението, не прератявайки молитвата за него. В това е истинското християнство.

И когато пръстта ни се вдигне върху клавиатурата на компютера или екрана на смартфона за да напише нещо обидно, оскърбително или злобно, нека вспомним думите на нашия Господ: "По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си".

Днес нашата задача е да не ядосваме и да не разпалваме зло, а да утешаваме и подкрепяме един друг. Наколкото е възможно грижливо и внимателно да се отнасяме един към друг. Именно това ще ни се зачете през Съдния ден, но не усещането ни на въображаемата правота.