Есенни размишления

Изчистването на паднали листа може да се сравни с изчистването на душата. Като че ли си ги събрал, си изчистил двора, а пък заранта сякаш и нищо не си правил - отново е пълно с листа. И изчистването на душата ни е подобно на също такъв неспиращ процес. Докато се избавиш от едни грехове, появяват се други. И така от ден на ден изчистваш и изчистваш душата си.

Животът е за да укротим самите себе, своята воля. И както ездачът укротява опърничавия кон, потискайки го, защото в противен случай той няма да го слуша и ездачът няма да може да езди кон, така и ние трябва да укротим своята воля, раздиращите  ни страсти, иначе ние заради тях няма да чуем за Словото Божие. 

Не струва да живеем само с очаквания. Всякакви очаквания водят до неминуемо разочарование и следващ гнев. Ние си рисуваме бъдещето и представяме реакциите на другите хора в такива очертания и краски, които са свойствени на нашата натура или на настроението ни в момента, но другият човек вижда всичко по свой начин, а не по нашия. Неоправданите очаквания  - са първата стъпка към отчаянието. Отчаянието водо към отсъплението от Бога. 

Мимолетността на живота ни е Божия милост. Помненето на смъртта - спасителна нишка. Какво щеше да учуди неусмиримият грешен човек, ако би бил безсмъртен на земята? Рамките на земния живот дават ни криле да се издигнем над нея, да насочим погледа си към Небето, да се докоснем към вечността.

Трябва със сърце да търсим "свое" в живота. Умът може да ни излъже и подведе.