Митр. Антоний (Паканич): Защо са необходими правила за поведение?

Понякога се чува, че правилата на поведение, добрите маниери, етикета и т.н. са лицемерие и „истинският християнин“ трябва да каже истината на всеки в лицето, особено нелицеприятната.

В това мнение, което на пръв поглед има здраво зърно, има подмяна на понятията.

Наистина християните не трябва да бъдат лицемери. Но фактът е, че всички наши стремежи и действия трябва да се извършват разумно. Тук не се допуска младежки максимализъм. И винаги си струва правилно да подредим приоритетите.

Например да си представим, че сме се събудили в студен мрачен ден в отвратително настроение. Това често се случва. И какво? Със сигурност трябва "нелицемерно" да информираме целия свят за това? Ето, например, ни поздравяват: "Добро утро!", а пък ние мърморим в отговор: "Дали е добро?!" И настроението на този, който ни поздрави, му се влоши. Но формално сме действали "нелицемерно". По-християнски ли е това?

Колкото и условни и обременителни да ни изглеждат правилата на поведение, те са създадени именно с цел да нараняваме по-малко съседите си. А също и за да се държим в определени граници.

В края на краищата невинаги спазваме Божиите заповеди по желание, много често трябва да се насилваме, да се борим със страстите и духовния си мързел. Така е и тук: колкото и лошо да е настроението ни, това не е вина на ближния - по-добре е да се принудим да отговаряме учтиво и по този начин да запазим мирния дух у ближния. И като правило ние самите в такава ситуация също ставаме по-меки и по-добри.

Но има такива ревнители отвъд разума, които, като са прочели житията на светиите, където се споменава как този или онзи светец рязко изобличава грешниците, смятат, че имат право да бъдат груби с околните.

Тук трябва да се разбере, че светиите, водени от Святия Дух, от Него и са получили откровение, на кого, какво и как да говорят. Кого да утешат и кого да изобличат.

Но за да подражаваме на такива светии, първо трябва да достигнем нивото им на святост. И като начало би трябвало да се подражава на борбата им, преди всичко със собствените си грехове, на любовта им към Бога и ближния, чистия им живот, а не да ставаме в позата на „огнен борец с грешници и отстъпници“.

Но да смятаме своя гняв, невъздържаността и невъзпитаността за ревност към Господа – това е истинско дълбоко лицемерие, с което всички трябва да се борим преди всичко, вместо да обвиняваме в лицемерие правилата на поведение и тези, които ги спазват.

Записано от Наталия Горошкова

Опубликовано: Mon, 22/11/2021 - 16:39

Статистика

Всего просмотров 4,180

Автор(ы) материала

Социальные комментарии Cackle