Великият пост се приближава към своя завършек. Страстната седмица е последният етап по пътя към великденската радост. Но нека се запитаме, правилно ли преминаваме през този последен предвеликденски етап?

За тези, които са съсредоточили вниманието си върху гастрономичната страна на поста, Страстната седмица често се възприема като „последен тласък“ преди момента, в който „всичко може да се яде“. А най-светите, най-важните дни, които трябва да се прекарат колкото е възможно повече в молитвено съсредоточение, се омрачават от суетата.

Вече се купува огромно количество храна, почти от Разпети петък, дори и по-рано, започва приготвянето на различни блажни ястия. В най-молитвените, най-скръбните дни къщата се изпълва със съблазнителните миризми от готвеното. До молитва ли е?

Някой се оправдава с това, че подготвянето за празника - "това е свято". Всъщност няма нищо грешно в това след дни на самоограничение да зарадваме себе си и близките си с вкусна трапеза.

Но беда е, когато това се превръща в самоцел. Понякога е тъжно да се гледа как Света Пасха, този Празник на Празниците и Тържество на Тържествата, се превръща в плътски празник. Обикновено след такива бурни пиршества и прекомерни либации се оказва, че стомахът е пълен, а душата празна.

И по време на постенето, и когато се разговява, важно да има мяра. Същото е и по време на подготовката за празника.

Понякога изглежда, че е много трудно да преминем Великия пост по достойнство. Но често е много по-трудно да излезем от него достойно. Разбира се, както радостната великденска трапеза, така и веселото общуване на близките след светлата великденска литургия - всичко това трябва да бъде. Но колко по-красиво е всичко това, когато молитвеното единение с Господа не е загубено. Когато светлата великденска радост не е помрачена от лакомия и пиянство. И сега не говорим за това колко нездравословно е преяждането след многоседмично ограничаване на храната...

Сега, в самото начало (в навечерието) на Страстната седмица, бих искал да пожелая на всички православни християни да не губят молитвеността си, любовта към ближния, трезвомислието. И тогава Господ няма да ни остави със Своите милости.

...

Записано от  Наталия Горошкова