«Возлюби ближния си като себе си». Как ние разбираме този израз?

Нека поразмислим върху тези на пръв поглед много обикновени думи: да обичаш ближния си като себе си. Затова струва да се запитаме: ами как ние обичаме сами себе си? В какво се изразява тази любов? Какво ще можем да дадем на ближния от самите себе си?

И това не е празен въпрос. В действителност може да се окаже, че да обичаш ближния си като себе си - това е да му предоставиш възможност да се отнася снизходително към своите телесни и душевни страсти. Защото за мнозина любовта към себе си се проявява именно по такъв начин. Но нали такова снизходително отнасяне към собствените греховни желания и е себелюбие ?

Разбира се под думите на Христос «възлюби… като себе си» се разбира не себелюбието, а нещо друго.

Проблемът на мнозината наши едноверци е в това, че те не могат истинно да обичат себе си, не ценят собственото си достоинство, не изпитват уважение към себе си, но преди всичко — не уважават в себе си образ Божий.

Ние сме сътворени по образ Божий, и целта в живота ни — да станем Негово подобие. Да се очистим от страстите, да подчиним на себе си потребностите си, както телесните, така и душевните, и да се усъвършенстваме в любовта.

Ако ние не правим това, ако ние всеки ден бавно убиваме душата си с греховете, а тялото си разваляме със страстите, то това не е любов към себе си. Това е ненавист. И ще можем ли след това да обичаме ближния?

Затова сред нас толкова много неразбиране, неприемане, спорове, обиди, завист, лъжа, злоба и сълзи. Всичко това е плод на ненавист към себе си, към ближния и, като следствие, към Бога.

Само когато ще осъзнаем, че ние и нашите ближни сме образ Божий и когато ще започнем да го ценим и пазим, тогава понастоящем ще обикнем себе си, ближните и Бога.