Тълкувание на Псалом 6. 10 изречения, променяющи живота.

Псалом 6 е книгата на Йов в миниатюра, той ни учи правилното отношение към страданието.

Йов, който е състоятелен човек, води праведен живот, човек с голямо уважение, "най-известният от всичките синове на Изток", внезапно се лишава цялата си огромна собственост, десетте деца, които умряха по време на пира под развалините, и здравето.

Страдайки непоносимо физически и морално, той търси подкрепа и утеха от близките си, но, уви, не намира помощ нито в лицето на съпругата си, която го е оставила, съветвайки "да обвини Бога и да умре", нито в приятелите си, които го обличавали и вместо утешителни думи го осъждали.

Йов в някой момент решава, че самият Бог се отклонил от него, забравил за неговото съществуване, страдание, бил глух към молбите му. Той не може да разбере, защо му се срина такава скръб: той бе безупречен, честен и богобоязлив, отдалечен от злото. Каква е вината му, какво се провинил пред Бога?!

Какъв е повода Йов да е с обида за незаслужено страдание...

Изреченията на Псалом 6 като че ли повтарят страдалческите стенания на Йов.

 «Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай. Помилуй ме, Господи, защото съм немощен, изцели ме, Господи, защото костите ми са потресени; потресена ми е силно и душата; а Ти, Господи, докога? Обърни се, Господи, избави душата ми, спаси ме поради милостта Си, защото в смъртта няма спомен за Тебе: в гроба кой ще Те слави? Уморен съм от моите въздишки; всяка нощ обливам леглото си, със сълзи измокрям постелката си. Помрачи се от скръб окото ми, остаря поради всичките ми врагове».

Тези изречения са вик от болка, викът на душата. Те са от потресено, потиснато сърце, което изпитва ужас, смятение и страшни страдания.

И както Йов не предал Бога, не започнал да го обвинява, така и нашата душа трябва да премине през тъмнина, болка, мъка и скръб в най-ужасните минути и да съживи, да излезе към светлината и несъкрушимата вяра в Господа.

Изключително трудно е да се разбере смисъла на страданието, особено ако е незаслужено. Ние никога няма да разберем до края тази тайна. Но историята, която се случи с Йов, показва, че Господ допуска изпитания не само поради греха, Той има и други причини и цели (в случая с Йов Господ допуснал сатаната да изкуши праведния). Така страстотерпците и изповедниците са били подложени на страдание и мъчения за да се укрепи вярата им, за да не предадат Онзи, Който ги избрал и им доверил да носят мъченически венци.

Опитът на праведния Йов напомня на нас, вярващите, че каквито и да са били изпитанията, колко незаслужени да са изглеждали, от Бога да не се отречем. Възможно е да запитваме, подобно на Йов, но по никакъв начин да не роптаем и да не хулим, а напълно да се доверим на Бога, Неговата воля, да се надяваме на Него. Тогава Господ ще ни оправдае, както е оправдал Йов.

Последните изречения на Псалом 6 говорят за това:

«Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие, защото Господ чу гласа на моя плач, Господ чу молбата ми, Господ ще приеме молитвата ми. Да бъдат посрамени и жестоко поразени всички мои врагове; да се върнат назад и в миг да се засрамят».

10 изречения на псалома. В тях е цял живот: всички наши съмнения и страхи, ропот и обида, тъги и съжаления. 10 крачки – от неверие към вяра, от смърт към живот, от небитие към вечност.

Всяко изречение е като изстрел, бърз и мощен, точно достигащ целта. В този кратък съвършен псалом удивително е показана дълбочината на смирението на душата пред красотата и величието на Бога.

Ние всички сме деца на Йов Многострадални. Възмъжаваме, планираме, празнуваме, а в следващия миг вече загиваме под развалините на страстите си. Но праведния Йов е бил оправдан и спасен, дали на нас ще ни стигне духа и вярата?

Записано от Наталия Горошкова