За иконопис и богословие без Бог

От време на време се натъкваме на доста странни „творения“ на художници, смятащи себе си за иконописци. Всички те, с разлика в образите, са обединени от едно – хипертрофирано желание за себеизразяване. Но това, което може да бъде похвално в светското изкуство, често дава доста противоречиви резултати в иконописта. В крайна сметка иконата е образ на Бог, който трябва да бъде нарисуван с голямо благоговение и себеотрицание.

Колкото повече смирение в иконописеца и по-малко егоизъм, толкова по-добре. Следователно всички художествени експерименти в областта на иконописта трябва да имат определени граници, да бъдат художествено обосновани. Но себеизразяването и иконографията не са много съвместими. В крайна сметка или изобразяваме образа на Бог, или се самоизразяваме, тоест буквално изразяваме себе си. И това е голямо изкушение - да предадем фантазиите си за икона, фалшивата си представа за Всевишния, изопачена от греховното несъвършено съзнание.

В това е заблудата на мнозина "иконописци"-модернисти. Но същата тази заблуда присъства и в мнозина нови теолози, които се опитват да внесат съвременен политически дневен ред в теологията.

Това, което виждаме днес в така наречената прогресивна теология, е оправдание на революциите, опити да се оправдае греха или да се легализират различни отклонения или снизхождение към различни радикални форми на феминизъм, войнстващ екологизъм и различно подобно.

Същността на всички тези „богословски” изисканости, въпреки тяхното разнообразие, както в случая с модернистичната „иконопис”, е една и съща. Това е желанието да представят собствените си фантазии за учението на Бог.

В края на краищата всичко, което знаем за Бог, ни се разкрива от Самия Него в Неговото откровение, чрез Светото Писание и Предание. И следователно същността на богословието не е полет на човешкото въображение и не намерението да се съчетае християнското учение с поредния „дух на този век”. Това е изучаването на Божественото откровение. И тук, както в иконописта, не може да има самодейност.

Но онези, които се осмеляват да изобразяват Господа или да пишат за Него непочтително и от собствения си разум, всъщност се държат като атеисти. За тях няма Бог.

И всъщност, ако някой нарисува портрет на уж нашия земен баща, който не прилича на оригинала, или започне да разказва всякакви басни за него, такова творчество веднага ще бъде разобличено като шарлатанство. Още по-остра трябва да бъде нашата реакция, когато става дума за нашия Небесен Отец. Фантазирането же е възможно само за нещо, което не е в действителност. По този начин, ако човек клевети Господа с творчеството си, тогава той или е в заблуда, или е съзнателен богохулник, или просто не вярва в съществуването на Господ.

За да се избегне такова изкушение, човек трябва да се смири и да се слуша Църквата.

Записано от Наталия Горошкова