Каква трябва да направим за да се спасим?

 «Не давай сън на очите си и дрямка на клепките си, спасявай се като сърна от ръка и като птица от ръката на птицеловец» (Притч. 6:4-5).

Думите на Соломоновата притча ни напомнят за едно важно делание, без което спасението не е възможно . Християнинът трябва постоянно да бодърства. Той не трябва  да се разслабва духовно. Никога.

Какво това значи?

Това значи, че ние не трябва да смятаме за свои каквито си победи и достижения, защото всичко това е лъжа. Никакви победи в духовната борба не могат да бъдат наши, всичко добро произхожда благодарение на Божията милост и на Неговата благодатна помощ.

Ние сме немощни, безсилни, и само такива чувства трябва да усещаме постоянно. Тъкмо като се появи осъзнаване на собствените си сили, мощ, мъдрост, трябва да си наострим ушите, защото, възможно, сме попаднали в капана и незабелязано за самите себе си сме се оказали в дяволските мрежи.

Врагът винаги коварно сее семената си, така че веднага нищо не може да се разбере. Той се опитва да открадне нашата бдителност, да ни обезоръжи, прикрива злото с мнима доброта и правда. Струва да приемем един неверен помисъл и веднага се търкулваме направо в бездната, откъдето невероятно трудно да се измъкнем.

Духовната бдителност – това е нашият компас, тя ни сочи верния път и ни предпазва от лъжливи и плъзгави пътеки. Трябва да бъдем с остро зрение, много внимателни към всичко, което става в живота ни и около нас. Важно да проверяваме мислите си, откъде идват, защо са, какво могат да предизвикат, внимателно да се проверяват с непрестанна молитва към Господ и да не бързаме в въплътяването им.

Притчите на Соломон винаги са  актуален източник на мъдрост, остроумни и поучителни изрази, дадени от Самия Господ. До тях трябва постоянно да се връщаме с ум и сърце, вкусвайки ги като съвършена духовна храна, която е напълваща и укрепваща.

Записано от Наталия Горошкова