Свободата на човека, правото му на избор е най-големият дар от Господ. „И тъй, стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува, и не се подлагайте пак на робско иго” (Гал. 5:1), казва апостолът.

В същото време свободата е голяма отговорност. Но колко хора се опитват да се измъкнат от нея.

Някой не иска да взема решения сам, някой се страхува, някой го мързи, а пък за някой така е по-лесно. Понякога безотговорността дори се покрива с „благочестие“.

И така, някои християни избягват да вземат важни решения под претекст на „послушание“: казват, нека някой „старец“ или някой важен църковен човек да реши вместо мен и т.н., а пък аз ще се оттегля. Разбира се, това няма нищо общо с истинското послушание, това е просто духовен инфантилизъм и, разбира се, това по никакъв начин няма да освободи човек от отговорност за грешки и грехове.

Има и опити някои да се дистанцират от важни проблеми, оправдавайки се с „висока духовност”, когато човек не иска да решава житейските проблеми, аргументирайки се, че всичко това е „суета”. Един монах-отшелник би могъл да каже така, но за семеен мъж, например, това е същата безотговорност.

Виждаме същото нещо и във връзка с постния устав. Човек може да се съсредоточи върху буквалното спазване на хранителен пост, но в същото време не иска да се бори със страстите, да расте духовно и да се променя. И това също е опит за избягване на отговорност. „И какво не е наред, - ще каже такъв постник, - нали спазвам всички правила“. И, разбира се, няма да е прав.

И също така се случва, че определен активист, изгарящ, както му се струва, от „праведен гняв“, е готов да запали огън в Църквата и в същото време, разбира се, вярва, че определено поема отговорност. Но за каква отговорност може да говорим, ако такива бойци не мислят за последствията от действията си - казват, ще запалим, а после каквото и да става.

Така че безотговорността може да се облича в различни дрехи. Това ни принуждава да бъдем бдителни и внимателни към собствените си действия, защото избягването на отговорност означава отхвърляне на Създателя, който ни е дал свободна воля. Без значение с какво "добро" извинение ще се покрива безотговорността, тя все пак ще си остане безотговорна.

И колкото и да се крием от вземане на решения, ще ни бъде трудно да избегнем отговора, когато лично застанем пред Христос.

Записано от Наталия Горошкова