Митр. Антоний (Паканич): Църквата проповядва за бъдещето, а не за миналото.

На човека е свойствено да изпитва носталгия за миналото. В действителност във всички култури има свой мит за златния век, когато хората са живеели правилно и щастливо.  

И в това няма нищо удивително, защото изгонването на прародителите от Рая така или иначе не е могло да не се закрепи в колективната памет на човечеството.  Дори и обикновен човек понякога обича да разсъждава, че "преди е било по-добре".

Такова явление има и в Църквата: мнозина търсят "златен век" в църковното минало, считайки съвременното състояние на Църквата за неправилно. Разбира се, че никой не е отменил предсказваната ни епоха на апостасия, но и стремежа  към "благочестивото минало" понякога излиза вън от рамките на трезвомислието.

Да и "златният век на Църквата" за всеки е свой. Някой счита за еталон на църковния живот Стоглавия събор и се опитва да вмъкне съвременната Църква в рамките на уставите от XVI век. Някой с охкане възпоменава величието на Византийската империя, макар че тя вече повече от петстотин години лежи в прахта. Някой обича да мечтае за простотата на първохристиянската община, напълно откъсвайки се от реалиите на днешния ден. А пък някой продължава да живее през Синодалния период  (XIX век), сякаш и нямало никакви революции...

По принцип да се черпят вдъхновения от миналото е доста нормален процес за такава традиционна иснтитуция като Църквата. Но напълно да се задълбочаваме в миналото вече не е нормално. 

Църквата не е само плач за изгубения Рай, в по-голяма степен, това е стремеж към бъдещето Царство Небесно. Какво всеки ден четем  в Символа на вярата? "Чакам... живот в бъдещия век". В бъдещия, а не в "прекрасното минало".

Характерно е, че мирското нецърковно общество подхваща идеята за това, че Църквата сякаш живее в миналото, твърдейки, че религията изобщо е "съвкупност от изживели догми", пречещи на прогреса. 

Но стремежът към мирския "прогрес", отсъпката на духа на този свят също е нецърковен път и повече от това - откровено антихристиянски. 

За да преминем през "тесния път", заповядан ни от Самия Христос, не трябва да се отказваме от собствената си същност заради  "общественото мнение" и "прогресивния дневен ред". Обаче и "ролевите игри", възпроизводящи древността, не са наш път.

Църквата черпе мъдрост от своите светии в миналото, но я ползва разумно, съобразявайки се с съвременните реалии, чакайки възсоединението с Христос в Неговото идващо Царство. 

Записано от Наталия Горошкова

Теги

Опубликовано: Tue, 28/09/2021 - 18:57

Статистика

Всего просмотров 4,876

Автор(ы) материала

Социальные комментарии Cackle