Ако Господ даде на човека възможността да проживее определена възраст, значи, така е необходимо. Значи, тази възраст е необходима и спасяваща за него.

Човекът е като дърво: първо мъртъв клон след зимата, после пъпка, цвете, зелена ягода, узряла ягода и изсушена ягода на клона.

Най-трудното за човека да приеме възрастта си. Да се смири пред даденото. Младежите бързат да пораснат, възрастните искат да повърнат времето, не искат да се примирят с немощите си и с възрастните промени.

Но душата няма възраст! Тя се дава на човека за вечността и старостта не и пречи. Душата може само да се изпълни с живителна Божия сила, да носи отпечатъка на Божията красота.

Всяка възраст е красива. В младостта имаме сила, активност, можем да направим видими неща, в зряла възраст, има опит и сила, а в старостта -  естествена утеха, когато страстите, присъщи на младите хора, са избледнели и остават само опит и мъдрост. Дори болестите са причина за по-голяма мъдрост и спокойствие. Самото тяло в старостта подбужда към молитва, молба, да не се надяваме на себе си и силите си. И това избавя ни от гордост, умиротворява.

Животът е прекрасен! Господ Човеколюбец ни подари неизброими съкровища, главното от които е любовта. И от нас зависи, дали ще се научим да обичаме живота и хората, дали ще можем да не се страхуваме от възрастта си и трудностите, виждайки не само трудностите, но и прекрасните възможности.

Най-добрата възраст е възрастта на познаването на Бога. Докато познаваме Господа, живеем.

Записано от Наталия Горошкова