Митрополит Антоний (Паканич)  за  Богородичния псалом, специално за праздника Въведение  Богородично.

Псалом 44 може да се счита за изповед на сърцето за Христос, Неговата слава, Църквата и Неговата Божествена Майка.

Христос е наречен в този псалом Цар, авторът Го въздига с думи, които са чудни по красота, вяра и сила на чувствата.

Очевидно е, че устата на псалмопевеца говори толкова сладко от излишък на дълбоки чувства. Той не предава ничии думи, не споделя чужд опит, а говори за това, което е преживял и лично осъзнал. Думите се изливат в мощен поток от сърцето му, изпълнено с благоговение, любов, радост и възхищение:

«Из сърцето ми се изля блага дума; аз говоря: моята песен е за Царя; езикът ми е перо на бързописец».

По-нататък пред нас се явява чудният образ на Идващия Христос и за Неговото превъзходство се казва: Той е най-красивият и най-прекрасният човек, живял някога на земята. Давид, създавайки тези изрази, беше осветен от пламъка на Божията любов, вдъхновен от Неговия Дух. Той сякаш призовава всички ни да се присъединим към него, да се присъединим към този поток.

За всички това е прекрасен пример как една душа трябва да възхвалява своя Създател, Неговата святост, доброта и величие: постоянно и ежечасно.

Възторгът на душата пред Бога трябва да стане наше естествено състояние и е прекрасно, ако се проявява не само в молитва към Всемогъщия, но и в общуването ни един с друг:

«Ти си най-прекрасният от синовете човечески; благодат се изля от Твоите уста; затова Бог Те е благословил навеки».

Псаломът възхвалява могъществото, силата и правдата на Христос, прославя Неговите победи и мъдростта на управлението:

«Препаши на бедро меча Си, о Силний! Препаши се с Твоята слава и красота!.. Остри са Твоите стрели (о Силний), народите ще паднат пред Тебе, те са в сърцето на Царевите врагове. Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство. Ти обикна правдата и намрази беззаконието, затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници».

После славословия Христа как Царя появляются строки и о царице:

След славословието на Христос като Цар се появяват думи и за царица:

«Застана царица Теб отдясно в офирско злато. Чуй, дъще, и виж, наклони ухо и забрави твоя народ и дома на баща си. И силно ще пожелае Царят твоята красота, защото Той е твой Господ, и ти Му се поклони».

Думите за царицата се тълкуват от светите отци по различен начин: някои ги виждат като пророчество за Църквата, други ги тълкуват като изрази за Богородица.

И двете от тези значения присъстват тук.

Много пророчества се тълкуват по различен начин, но това само ги обогатява, прави ги по-дълбоки, извежда ги извън рамките на личното възприятие. Дълбочината на вярата е безгранична, както и познанието за Бога.

Красотата на царицата означава онази първична красота, която първоначално е била дадена на хората на земята, но след грехопадението тя е била изкривена и изгубена. И само в Богородица Царят видя красота, недокосната от греха.

Почитането на Пресвета Богородица ни приближава до Бога, ние вече не сме роби, а чеда на Божието семейство. Редовното четене на този псалом помага да се очисти сърцето от греховни връзки, приближава го до абсолютната доброта и красота и дава застъпничество на Пресвета Богородица.

Псаломът завършва с напомняне, че Христос е единственият път към светлина и спасение и името Му ще бъде запазено завинаги, всичко ще премине, но Той е вечен, паметта за Него е безкрайна:

«Ще направя да се помни Твоето име от рода в род; затова народите ще те славят от века и до века».

Записано отНаталия Горошкова